Супермото

Супермото мотоциклетите трябваше да са новия хит в Европа или поне така очакваха производителите. Тяхната не-практичност, скъпа поддръжка и цена, обаче предопределиха съдбата им на нишов продукт, а не масов. Фирми като Husaberg, Husqvarna, Suzuki дори спряха да правят заводски супермото, поради слабото търсене.

По правило, супермото състезания се провеждат на писта, където се редуват три типа терен: равен асфалт (скоростен), мотокросов офроуд със скоци и равен офроуд (като за спийдуей). В начлото супермото тръгва като all-star дисциплина, където сили мерят ендуристи, кросаджии и пистови състезатели.

Днес, супермото е отделна дисциплина и най-често състезания се провеждат на малки, технични писти за картинг, като се добавя офроуд част. Мотоциклетите са изпилени до максимум и подобно на крос-моторите изискват сериозна поддръжка. Към стандартния мотоциклет за крос, например Honda CRF450R, са добавени супермото джанти с нарязани слик ове, нови спирачни дискове и апарати и нова, мощна спирачна помпа (Beringer, Magura, Brembo и тн.). Супермото състезанията използват 450 кубикови мотори, като за донор може да се вземе крос мотоциклет, ендуро или дуал-спорт. При всички случай окачването трябва да е по-твърдо от ендуро, а ходът намален. Предимството на ендуро мотоциклета е, че може да се регистрира, за разлика от крос, като се запазва високото отношение коне на килограм. При дуал-спорт пък предимството е, че поддръжката е минимална, удобствата високи, но пък феън-фактора намален, заради по-слабия двигател и високо тегло.

Супермото позволява стила на каране офроуд да се пренесе върху асфалта

скокове, лек офроуд, скоростни отсечки. Тази гъвкавост прави тези машини интересни и желани.

Производителите на мотоциклети предлагат и заводски готови супермото. Сред тях се открояват:

Yamaha XT660X - има вид на супермото, но се кара като голям мотор. Поради високата си тежест (180+ кг. пълен), посредствено окачване, слаби спирачки и липса на мощност - 47 к.с. на вала, този мотоциклет не става за състезания и каране на картинг писта. За сметка на това е добър мотоциклет за пътуване до работното място. С добавянето на изпускателна система, спортен филтър и пауър командер машината оживява, но не очаквайте чудеса. XT660X остава удобен мотоциклет за каране в града, лек съботно-неделен туризъм, но не и нещо по-сериозно.

Honda FMX 650 - дори Хонда не го наричат супермото, а фън байк. Остаряла концепция, която разчита на 650-кубиковия двигател с въздушно охлаждане, който се слага още в Honda Dominator. Характеризира се с високо тегло (170+ кг. пълен) и изключително ниска мощност 37 к.с. на вала (около 30 к.с. на колелото). Не се препоръчва за друго, освен придвижване в града и леки съботно-неделни разходки.

KTM 690 SMC/ SMC R - най-доброто заводско супермото, което може да се кара по улиците, без да се притеснявате за интензивна поддръжка (масло на 20 мото часа, бутало на 100 и тн.). С тегло под 150 кг.  пълен и 67 к.с. на вала (около 60 на колелото), SMC R е истински супермото, със страхотна визия и поведение на пътя. Не е удачно да се сравнява с пистовия KTM 450 SMR, който разполага с подобна мощност, но е с 40 кг. по-лек (и логично не може да се регистрира). KTM 690 SMC R е наследник на LC4 моторите, които отдавна се радват на успех.

[За разлика от типичното, едноцилиндрово супермото, напоследък се популяризират големи мотори - Супермотард, които взаимстват супермото стила.]

Това са:

Ducati Hypermotard 821

KTM 990 SMR

Husqvarna Nuda 900R

MV Agusta Rivale 800

Aprilia Dorsoduro 750/1200

Те са по практични (доколкото супермото и практичност могат да съжителстват) и могат да се ползват като всеки друг "гол" мотор, като в същото време запазват духа на офроуд машините.